27.07.2023 г., 16:36

Дали

826 3 6

Приижда сивият поток.

Отнася хора и съдби.

Под пластове от пръст и тишина

животът им вовеки спи.

Над него синьото небе

цъфти и вързва плод.

Мечтае, дръзва да твори...

В падение или възход?

 

Остатъкът от онемяла кост,

тук - там и някоя следа от накит

и посуда, вълнуват гост след гост

в музеите на следващото чудо.

То също има право на живот

и също както в миналото го живее

в съзвучие, или пък не,

с природата на своя свят...

 

Небето му дали ще оцелее?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...