27.07.2023 г., 16:36

Дали

829 3 6

Приижда сивият поток.

Отнася хора и съдби.

Под пластове от пръст и тишина

животът им вовеки спи.

Над него синьото небе

цъфти и вързва плод.

Мечтае, дръзва да твори...

В падение или възход?

 

Остатъкът от онемяла кост,

тук - там и някоя следа от накит

и посуда, вълнуват гост след гост

в музеите на следващото чудо.

То също има право на живот

и също както в миналото го живее

в съзвучие, или пък не,

с природата на своя свят...

 

Небето му дали ще оцелее?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...