27.07.2023 г., 16:36

Дали

851 3 6

Приижда сивият поток.

Отнася хора и съдби.

Под пластове от пръст и тишина

животът им вовеки спи.

Над него синьото небе

цъфти и вързва плод.

Мечтае, дръзва да твори...

В падение или възход?

 

Остатъкът от онемяла кост,

тук - там и някоя следа от накит

и посуда, вълнуват гост след гост

в музеите на следващото чудо.

То също има право на живот

и също както в миналото го живее

в съзвучие, или пък не,

с природата на своя свят...

 

Небето му дали ще оцелее?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...