Jul 27, 2023, 4:36 PM

Дали

  Poetry » Other
823 3 6

Приижда сивият поток.

Отнася хора и съдби.

Под пластове от пръст и тишина

животът им вовеки спи.

Над него синьото небе

цъфти и вързва плод.

Мечтае, дръзва да твори...

В падение или възход?

 

Остатъкът от онемяла кост,

тук - там и някоя следа от накит

и посуда, вълнуват гост след гост

в музеите на следващото чудо.

То също има право на живот

и също както в миналото го живее

в съзвучие, или пък не,

с природата на своя свят...

 

Небето му дали ще оцелее?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...