* * *
Дали ако ти беше аз?
Или пък аз да съм ти?
Дали щеше в захлас,
да се губиш в мой'те мечти?
Дали щах да живея живот,
живот, който да не е моят?
Дали пък моят щеше да е хомот,
ако той пък... бе твоят?
Да разменим местата си казвам,
да заживеем живота на другия,
с устата си да приказвам,
а пък теб, да вземат за... "лудия"!
Дали пък близките с мене
живели - теб ще обичат,
дали пък аз ще съм тебе,
ако твоите "дрехи" обличам?!...
Дали това променя нещата,
колкото и маски да сложим,
сменяйки дрехите и... колата,
и да забравяме... ако можем!?...
Опитвайки се да бягаме,
да заживеем живота на друг,
да протакаме - да отлагаме,
да вървим на съдбата на пук...
Ще се превърнем в тъжни истории,
заплетени в собствени ребуси,
но за... едно все ще се моля,
до край, да остана себе си!...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени