Дали боли
Дали боли?
От сън пролазил бавно -
съвсем съблечен и съвсем без свян.
За мигове два-три, живот прегазил...
Дали боли умираща мечта?
Съвсем сама, затрупана в мазето,
под малко прах и много суета,
лежерно скрита в дрехите си вехти,
а още млада, неусетила греха.
Дали боли?
От шепнати надежди,
съвсем рисувани от пръсти в небеса,
палитра цветна без нюанс на сенки...
Дали боли умирането на дъга?
Дали си ти?
Написал свое лято,
съвсем лазурно, приказно море?
Два призрака от тихото пролазват.
Къде е утопичното небе?
Въздушните ми кули – не видях ги,
хвърчилото ми падна с тъжен взор.
Нащърбеното слънце юлски жари
и плаче лястовица в празното гнездо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
