Вятърът, сърдит препуска,
до човек, с наведена глава.
Това ли трябва да допуска?
Жалката раздираща тъга.
Сълзи, молитви,
живеят в тъмен мрак.
На свещи, и реликви,
молим се чак.
Може би заслужено стоим,
и гледаме небето.
Чудейки се, колко да търпим?
Да страда сърцето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация