23.01.2020 г., 14:50

Дали е заслужена тъга

985 0 0

Вятърът, сърдит препуска,
до човек, с наведена глава.
Това ли трябва да допуска?
Жалката раздираща тъга.

Сълзи, молитви,
живеят в тъмен мрак.
На свещи, и реликви,
молим се чак.

Може би заслужено стоим,
и гледаме небето.
Чудейки се, колко да търпим?
Да страда сърцето.

Дали, е заслужена тъга?
или е знак от бога.
Мисъл покрита със мъгла,
и сърце пълно със тревога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...