Jan 23, 2020, 2:50 PM

Дали е заслужена тъга 

  Poetry » Phylosophy
690 0 0

Вятърът, сърдит препуска,
до човек, с наведена глава.
Това ли трябва да допуска?
Жалката раздираща тъга.

Сълзи, молитви,
живеят в тъмен мрак.
На свещи, и реликви,
молим се чак.

Може би заслужено стоим,
и гледаме небето.
Чудейки се, колко да търпим?
Да страда сърцето.

Дали, е заслужена тъга?
или е знак от бога.
Мисъл покрита със мъгла,
и сърце пълно със тревога.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??