20.04.2010 г., 8:58 ч.

Дали пък?... 

  Поезия
1185 0 27

*          *          *



Аз нямам спомен някога да съм те виждал!

Аз нямам спомен за звука на твоя глас,

но в съня ми продължаваш ти... да идваш,

ухаеща на болка и на страст...

Дива - бурна като... вятър,

който разгорява всяка жар...

който разплющява всеки шатър

като всевластен на сърцето - господар...

Щом затворя очи и те виждам отново

как огнена крачиш под пролетен дъжд,

как в тебе преливат живот и... отрови,

покоят умира, щом те видят веднъж...

Отварям очи и... вече те няма!

А... целият в пот съм облян

и още във мен гориш като рана

и пърхаш... трептиш, като блян.

Дали те има вън от мисълта ми?

Дали си... жива - материална?

Или си плод на моите фантазии?...

Дали пък е добре да си... реална?...



Така поне

оставаш си...

перфектна!





А в реалността съм сигурен...



Ще си досадна!...



*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиха е страхотен!Поздрави!
  • Реална?!Ама,че банално!
    Остави ме да живея с този лик.
    В съня ще идвам виртуално,
    утре пак да ме прераждаш в стих!
    Поздрав,поете за красивия стих!Желая ти сбъдване!
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Гонят ме скъпа проблеми екстремни
    толкова вече се уморих
    не е за вярване - неща извънземни,
    не ми е до радости, нито до стих ....
  • Пребродих виртуалното пространство
    ни вопъл,нито стон и нито стих
    подписан от тарапНаполитано...
    Къде за Бога Наполи се скри?
  • Дойдох тук,за да се порадвам на хубавите ти стихове!Поздрав!
  • Чудесен! Особено неочаквания финал Изглежда е истина, приятелю...
    И ти се изгуби...Хайде, идвай по-често, че липсваш!
  • Браво и смиг* за стиха!
    Вал*
  • неповторимо усещане...
    вълнение след теб и прекрасните ти стиховете,
    радвам ти се, Вале...от сърце и душа.
  • Доче, живот макар и нереален - вероятно е по-добър от живот изтормозен от досадници!
  • Ако съпрузи бяха Ромео с Жулиета
    отдавна мъртва щеше да бъде любовта им...
    И всичките вълшебства написани от Шекспир
    в сюжет за фейлетони ще си намерят място...
    А в твоята фантазия онази Дулцинея
    ще си остане млада,красива и разбрана
    И ти такъв ще бъдеш разбира се за нея
    И изводът е ясен:Живот за нереалното!
  • Благодаря на спрелите се за малко тук и че не сте ме забравили!
  • Поздрави и от мен, мисля че вътрешната красота е по-важна...!
  • Ужасяващо правдив финал...
    На перфектно стихотворение!
    Поздравления !!!
  • харесах идеята и изразите
  • Дали пък ...да не ти пожелая да я срещнеш!Поздрав!
  • Поздрави за стиха !
  • Финалът ме издразни! Иначе - поздрав!
  • Днес за първи път попадам на твоите стихове и ги прочетох с най-голямо удоволствие.Нямам думи!СТРАШЕН ПОЕТ!Продължавай да твориш и да доставяш наслада на тези,които разбират играта на думите!Стиховете ти са истинско изкуство-вълнуват,разплакват,разсмиват!Приятно съм изненадана как с лекота редиш римите и казваш това,което гъделичка душата ти!Поздрав от мен и...все така!
  • Финалааа кърти!
    Поздрави!
  • !

    <a href=http://www.vbox7.com/play:9a570977>"и още в мен гориш като рана"!!</a>
  • Ех, Валентино, много ми хареса стиха ти, една реалистична фантазия, нежност и един страхотен изненадващ и много ефектен финал! Поздрави!
  • !!!
  • Стиха е супер,дано я намериш толкова идеална,но да е реална!
  • Така правим... Все си ги измисляме... Поздрави за стиха!
  • ... те и раните са досадни... особено душевните... незаздравими...
  • Ееее, с финала ме срази!
    Иначе стихът е убийствен!
Предложения
: ??:??