18.01.2016 г., 17:47

Дали ще ме познаеш

3.4K 4 15

Не съм звездата, покорила всяка сцена,

не съм кокетката от уличния плац,

не съм лолитката, решила да превземе

сърцата на младежите от своя клас.

Наглед навярно съм така обикновена,

забързана напред сред лудия ни свят,

една жена във плетката на свойто време,

една сред многото в огромния ни град.

Не съм звезда, а романтичка в мене дреме

и странното, все още вярвам в любовта,

мечтателка ще си остана дълго време

и в хората ще търся скрита доброта.

Дали ще ме познаеш и ще спреш до мене,

дали след туй ще хванеш моята ръка,

или в тълпата просто всеки ще отмине,

неразпознали се сред тази вечна суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А ето тук е класическата форма. И пак ще попитам: "Къде се загуби?".
  • Колко много "не съм" но май е за добро. Стегнат стих, с истинност в предаденото. Поздравления, Страннице!
  • Благодаря за свежите коментари, Росица, Любомир! Любомир, лирическата все ще се зададе отнякъде!
  • Хубав стих, хареса ми. Дай поне някакъв жокер... как иначе да те намери човек, че и да те хване на всичко отгоре??? Усмивка от мен.
  • Много ми хареса! Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...