Jan 18, 2016, 5:47 PM

Дали ще ме познаеш

  Poetry
3.4K 4 15

Не съм звездата, покорила всяка сцена,

не съм кокетката от уличния плац,

не съм лолитката, решила да превземе

сърцата на младежите от своя клас.

Наглед навярно съм така обикновена,

забързана напред сред лудия ни свят,

една жена във плетката на свойто време,

една сред многото в огромния ни град.

Не съм звезда, а романтичка в мене дреме

и странното, все още вярвам в любовта,

мечтателка ще си остана дълго време

и в хората ще търся скрита доброта.

Дали ще ме познаеш и ще спреш до мене,

дали след туй ще хванеш моята ръка,

или в тълпата просто всеки ще отмине,

неразпознали се сред тази вечна суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • А ето тук е класическата форма. И пак ще попитам: "Къде се загуби?".
  • Колко много "не съм" но май е за добро. Стегнат стих, с истинност в предаденото. Поздравления, Страннице!
  • Благодаря за свежите коментари, Росица, Любомир! Любомир, лирическата все ще се зададе отнякъде!
  • Хубав стих, хареса ми. Дай поне някакъв жокер... как иначе да те намери човек, че и да те хване на всичко отгоре??? Усмивка от мен.
  • Много ми хареса! Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...