Дали ще ми простят
Дали ще ми простят цветята,
колко пъти не видях
как цъфнали са във полята
замислена от грижи пак?
Дали ще ми прости небето?
Глава не вдигах и натам,
забила поглед, там където
има само сив асфалт.
Дали ще ми простят звездите?
Как блещукат не видях.
И бродеща насън в мечтите,
транзит минавах между тях.
Дали ще ми простят лицата?
Аз усмивките им не видях.
Като призрак в пещерата
бях погълната от леден град.
Дали ще ми простят душѝте,
търсили със мен контакт?
А аз... с капаци на очите.
Боже – нищо не видях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
