27.12.2008 г., 16:37

Дали ще можеш с мен

683 0 0
Чудех се
какво да правя
с наште чувства,
със себе си и теб.
Дали да те обичам още
или да те забравя
като избледнял портрет.
Чудех се дали за теб
оазис на щастие са
миговете вречени на любовта.
Дали оставих в теб следа,
незаличима от ничия ръка.
Чудех се дали ще можем
по пътя с теб да продължим.
Чудех се дали ще можем и днес,
и утре истории за любовта
отново да творим.
Чудех се дали ще можем
за огъня, за страстта да изгорим,
за да повярват и другите
в непреходността на чувството,
наречено любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...