Дали ще те открия пак
Дали ще те открия пак
Вятърът виновно клоните брули,
листата пожълтели падат едно по едно,
бели облаци струпват се там в небесата,
есен е - няма ги пойните птички отвън.
Зимата чака пред моята порта,
листата не спират да падат отвън,
любовта си отива с поредната песен,
която посвещавам на тебе сега.
И ето ги вече първите снежинки,
пушекът в комините излиза навън,
лежа си на топло до мойта камина
и дописвам поредната песен за теб.
Снегът се топи, пролет е вън.
Кокичето цъфна, а мен ме боли.
Кажи ми къде си в този момент,
дали ще те срещна отново, кажи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Всички права запазени
