Dec 2, 2007, 1:43 PM

Дали ще те открия пак

  Poetry » Love
787 0 3

Дали ще те открия пак

Вятърът виновно клоните брули,

листата пожълтели падат едно по едно,

бели облаци струпват се там в небесата,

есен е - няма ги пойните птички отвън.

 

Зимата чака пред моята порта,

листата не спират да падат отвън,

любовта си отива с поредната песен,

която посвещавам на тебе сега.

 

И ето ги вече първите снежинки,

пушекът в комините излиза навън,

лежа си на топло до мойта камина

и дописвам поредната песен за теб.

 

Снегът се топи, пролет е вън.

Кокичето цъфна, а мен ме боли.

Кажи ми къде си в този момент,

дали ще те срещна отново, кажи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярвай и ще я срещнеш...Щом можеш да създадеш хубав стих за нея значи тя си е тръгнала,но не и любовта.ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ и в нея и ще я срещнеш пак...
  • Дали или...вечните въпроси в такива ситуации.ВЯРВАЙ!!!Поздрави!
  • Много нежен стих...красиво си го написал...
    Обичай и бъди обичан!
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...