16.09.2012 г., 16:51 ч.

Далмация 

  Поезия » Пейзажна
668 0 7

           Далмация

                         на Еми...

 

Една Жена излиза от морето

по тялото ѝ капчици блестят

и Слънцето се вглежда там, където

не е достигнал бронзовия цвят...

 

Една Жена!.. Апотеоз на всичко:

на митове, легенди, мъжка страст,

на вечните истории лирични

повтаряни столетия до нас...

 

Облечена е в кожата си само

и в дългите разрошени коси,

но в миг заголва бриза обло рамо

и над брега желание виси,

 

че всеки мъж оказал се случайно

пред нея онемява от Страстта,

която във живота си безкрайно

ще търси после из Реалността...

 

След нея бавно връщат се вълните

отнасяйки следите от брега,

но въздухът е пълен със възхита

и малко тъжен всеки е сега,

 

защото хубостта ѝ нереална

остава недокосната мечта,

оная, скрита във Душите, тайна,

с която сам замръкваш във нощта...

 

На палмите е кацнал палав Вятър

(нали обича хубави жени!..)

и тъй като се скита в необята

той може хубостта ѝ да сравни-

 

с богини, със русалки и принцеси,

със всичките жени видял до днес

и гледа красотата ѝ отнесен

от толкова изящност и финес...

 

... Една китара някъде проплаква

и с мъжки глас се носи песента

за вечната Любов, която чакаш,

която продължава и в смъртта...

 

Но Господи, щом Любовта е вечна

Ти дай ни и безсмъртие сега!..

... А Дяволът коварно ни нашепва

за твоето Творение шега...

 

Когато мъж една Жена такава

си пожелае с нейната Любов,

той за това, безкрай да продължава,

дори на богохулство е готов!..

 

А знае се, че Любовта е луда...

Желания и разум?.. Няма как!..

И всеки мъж надява се безумно

оказал се сега на този бряг...

 

... Понеже, както се твърди, последна

надеждата умирала във нас,

то всеки е готов да я последва

обсебен от вълшебната ѝ власт...

 

Щом съществува красота такава

и най-реално стъпва по брега,

то някой трябва да я обладава

потънал във чаровната снага!..

 

А сигурно сега, за да е пълно

вълшебството, на ангелски крила

илюзия, но  във мечтите сбъдната,

при всеки мъж гальовно е дошла...

 

... Безумци!.. Хубостта й несравнима

макар като сирена да зове

върви като мираж недостижима,

с легендите по тия брегове!..

 

04.09.2012.

д-р Коста Качев,

Далмация

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно описание на прекрасна жена.
  • Очарована съм!
  • Невероятно стихотворение!!! Поздрави!
  • Много повече от пейзажна поезия.
    Поздравления за великолепната творба!
  • Много, много ми хареса.Написано с преклонение пред Жената.Благодаря за удоволствието да прочета!
  • Прекрасно - възвишено..., хубостта на красивата жена не може да се опише дори в стих..., да не говорим за вътрешният Чар..., той се усеща не се докосва, защото е скрит в душата...!!!
    "Щом съществува красота такава
    и най-реално стъпва по брега,
    то някой трябва да я обладава
    потънал във чаровната снага!...!!!"
  • Великолепна поема,възпяла красотата, мечтана от всеки!
    Поднесена с лекота и финес,творбата вълнува!
Предложения
: ??:??