Дама и звяр
Ще бъдем ли двама, любима?
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна.
Очите му – стихнал вулкан.
Светът е създаден за двама,
дори да са дама и звяр.
Докосна снагата ѝ нежна
със своите груби ръце.
А тя се усмихна небрежно.
Чудесно! Щастливи са те...
Поеха по стръмна пътека
към онзи огромен поток,
във който се къпе надежда
за тяхната вечна Любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
