Ще бъдем ли двама, любима?
Попита я влюбено звяр.
И пламна в душата му дива
от чувства огромен пожар.
Очите ѝ – снежна премяна.
Очите му – стихнал вулкан.
Светът е създаден за двама,
дори да са дама и звяр.
Докосна снагата ѝ нежна
със своите груби ръце.
А тя се усмихна небрежно.
Чудесно! Щастливи са те...
Поеха по стръмна пътека
към онзи огромен поток,
във който се къпе надежда
за тяхната вечна Любов...
© Димитър Драганов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
