21.03.2017 г., 1:04 ч.  

Дамата с рентгеновите очи 

  Поезия » Любовна
776 5 8

 

 

Едреят греховете ти среднощни –
яйца от щраус в полог на кокошка.
Един от тях, невидим и съществен,
с очи тя, рентгенови, ще отмести:
нали мечтата, тъжна и безкрайна,
бе сложил в рамка и превърна в тайна...

Но въздухът, надиплен на етажи,
на улиците глухи ще разкаже,
че не по мярка всъщност този свят е
за всяка добродетел всепризната.
Фенерът, доверчиво, ще намигне
и ще разбули вечната енигма:

как тръгва тя, от горска пръст по-свежа, 
на чувствата ти стръмни към манежа.
Спести аплаузите – гръмка поза, 
хвърли, в нозете на мечтата, роза.
И рамката строши, че тя не може
да бъде и красива. И възможна.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??