Mar 21, 2017, 1:04 AM  

Дамата с рентгеновите очи 

  Poetry » Love
909 6 8

 

 

Едреят греховете ти среднощни –
яйца от щраус в полог на кокошка.
Един от тях, невидим и съществен,
с очи тя, рентгенови, ще отмести:
нали мечтата, тъжна и безкрайна,
бе сложил в рамка и превърна в тайна...

Но въздухът, надиплен на етажи,
на улиците глухи ще разкаже,
че не по мярка всъщност този свят е
за всяка добродетел всепризната.
Фенерът, доверчиво, ще намигне
и ще разбули вечната енигма:

как тръгва тя, от горска пръст по-свежа, 
на чувствата ти стръмни към манежа.
Спести аплаузите – гръмка поза, 
хвърли, в нозете на мечтата, роза.
И рамката строши, че тя не може
да бъде и красива. И възможна.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??