Дамата с рентгеновите очи
Едреят греховете ти среднощни –
яйца от щраус в полог на кокошка.
Един от тях, невидим и съществен,
с очи тя, рентгенови, ще отмести:
нали мечтата, тъжна и безкрайна,
бе сложил в рамка и превърна в тайна...
Но въздухът, надиплен на етажи,
на улиците глухи ще разкаже,
че не по мярка всъщност този свят е
за всяка добродетел всепризната.
Фенерът, доверчиво, ще намигне
и ще разбули вечната енигма:
как тръгва тя, от горска пръст по-свежа,
на чувствата ти стръмни към манежа.
Спести аплаузите – гръмка поза,
хвърли, в нозете на мечтата, роза.
И рамката строши, че тя не може
да бъде и красива. И възможна.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
