etikki (Мариета Караджова)
100 82
8.08.2012 г., 17:02 ч.

Дано 

  Поезия » Любовна
684 0 5

Нощта мълчи, а аз говоря в мрака.

За нечии ръце, нозе, коси.

Луната уморено ме изчаква,

навярно ще започне да вали.

А аз повтарям... Слушат ли? Едва ли.

Звездите ще въздъхнат на отиване,

а слънцето дори ще ме погали, 

когато стане време за прибиране.

И облаците бързат отегчени,

и никой не разбира на света,

че толкова самотно е във мене,

без допира на твоята ръка.

И спирките навярно са заети

със своите задачи и дела,

или не знаят нищичко за тебе...

И няма те, а страшно съм сама.

И хората се раждат и обичат.

Животът продължава да е песен.

Врабчетата на въздуха се вричат,

а аз ги питам - знаят ли къде си?

Денят не отговаря на молбите ми,

а вятърът извива се студено...

Не мога да забравя за очите ти.

Дано да мислиш мъничко за мене...

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??