Дано да не ви преча
Колко хубаво пишеш! –
Дяволът ме похвали.
Страх ме е от Всевишния.
Него от мен? Едва ли.
Бог даже си ме обича.
В храма Му рядко ходя,
на търговия прилича,
на сатанински огън…
Не ме блазнят думите,
казани от рогатия.
Пиша, защото чувствам,
чувствам каквото препатя.
Молитвата е в сърцето,
болката е в душата.
Хвалебствията са преходност.
Бог ми е светлината.
Когато Той ме похвали,
вече ще съм далече.
Още съм тук, на гарата,
дано да не ви преча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
