Дано да не ви преча
Колко хубаво пишеш! –
Дяволът ме похвали.
Страх ме е от Всевишния.
Него от мен? Едва ли.
Бог даже си ме обича.
В храма Му рядко ходя,
на търговия прилича,
на сатанински огън…
Не ме блазнят думите,
казани от рогатия.
Пиша, защото чувствам,
чувствам каквото препатя.
Молитвата е в сърцето,
болката е в душата.
Хвалебствията са преходност.
Бог ми е светлината.
Когато Той ме похвали,
вече ще съм далече.
Още съм тук, на гарата,
дано да не ви преча.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
