Дано е слънце
Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда.
Изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне
от полета високоустремен.
А вятърът когато в тях заглъхне,
присяда тихо, шепнейки рефрен:
за вярата, изгаряща дъха ни,
за болката, сълзите, ревността,
за устните изплакали страха си...
за всички неизречени слова.
Когато в нас магията изчезне
умира част от светлата душа.
Превръща се мълчание денят ни,
в сълза огромна сбрало любовта.
Е, утре, нека да е друго време!
Запалена свещица в утринта!
Дано тъгата и скръбта отнеме!
Дано е слънце... грейнало в дланта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
