Когато се докосне есента
до моята постеля чиста,
ще бъде ли така лъчиста
и достойна моята душа
за онзи път, осеян с тишина,
по който ще копнея да поема
пречистена, добра и преродена
сред спомените – капещи листа?
За онзи праг, пред който ще застана,
достойна ли ще съм? Нима
със тази тегнеща вина
ще мога да пристъпя към олтара? ...