Когато се докосне есента до моята постеля чиста, ще бъде ли така лъчиста и достойна моята душа за онзи път, осеян с тишина, по който ще копнея да поема пречистена, добра и преродена сред спомените – капещи листа?
За онзи праг, пред който ще застана, достойна ли ще съм? Нима със тази тегнеща вина ще мога да пристъпя към олтара? О, не! Не бих посмяла... С душа, присвита на кълбо, ще търся бледа пътя нов, отвеждащ ме до светлината бяла.
Дано не стигна закъсняла, че две души, Животе, нямам ! Едничката аз искам да спася от болката на старата вина!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.