Дано са останали рози
Животът започва направо от припева
и свършва далеч преди края.
Така е устроен, така му е писано.
А пък на мен... не зная.
Знам само, че ако успея до седем
да стигна, преди да затворят,
и ако успея да купя букет
(дано са останали рози),
и ако след всичките крачки към къщи
тя още е там и ме чака,
и още се радва затуй, че се връщам,
и тихо поеме цветята,
и чуя от нея едно тихо "ах",
преди да увяхнат...
животът ще свърши далеч преди края,
но вече ще зная,
но вече ще зная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
