Дано са останали рози
Животът започва направо от припева
и свършва далеч преди края.
Така е устроен, така му е писано.
А пък на мен... не зная.
Знам само, че ако успея до седем
да стигна, преди да затворят,
и ако успея да купя букет
(дано са останали рози),
и ако след всичките крачки към къщи
тя още е там и ме чака,
и още се радва затуй, че се връщам,
и тихо поеме цветята,
и чуя от нея едно тихо "ах",
преди да увяхнат...
животът ще свърши далеч преди края,
но вече ще зная,
но вече ще зная.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
