Дано тревата утре да я скрие
Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи...
Една трева - със сила да прощава.
Дали защото пролетта преди
със следващата пролет се сравнява?
Дали защото пролетта преди
пред идващите бури се снижава.
На вътрешния глас да угоди
животът и под преспи продължава…
Надеждата за лято щом заспи
сънува кълновете как се удължават
и как припяват между тях щурци.
Очаквах есента, че награждава
търпението, верността дори.
Измамени надежди избуяват
на зимата във белите коси.
Пълзи студът. И бавно оковава,
това което жива ме държи.
Парченце гордост да си тръгна права
по стъпки на измислени следи.
Сезонът есен някак задължава
сърцето на съдбата да прости
със щастието, че се разминавах.
Урока си не усвоих. Уви…
Душата да търпи и да прощава.
Да губи със усмивка и финес
(обидата във мен по вълчи вие)
По навик все я храня и до днес.
Дано тревата утре да я скрие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
