Дано тревата утре да я скрие
Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи...
Една трева - със сила да прощава.
Дали защото пролетта преди
със следващата пролет се сравнява?
Дали защото пролетта преди
пред идващите бури се снижава.
На вътрешния глас да угоди
животът и под преспи продължава…
Надеждата за лято щом заспи
сънува кълновете как се удължават
и как припяват между тях щурци.
Очаквах есента, че награждава
търпението, верността дори.
Измамени надежди избуяват
на зимата във белите коси.
Пълзи студът. И бавно оковава,
това което жива ме държи.
Парченце гордост да си тръгна права
по стъпки на измислени следи.
Сезонът есен някак задължава
сърцето на съдбата да прости
със щастието, че се разминавах.
Урока си не усвоих. Уви…
Душата да търпи и да прощава.
Да губи със усмивка и финес
(обидата във мен по вълчи вие)
По навик все я храня и до днес.
Дано тревата утре да я скрие...
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви... Бъдете здрави!
-
Не защото през октомври съм роден,
човек се ражда не по своята воля, но си представям есента като една кошница със светли спомени за пролетта и лятото!
А може би, защото съм наясно с пролетните буйства на младостта и любовта на лятното съзряване...
Високо ниво на изказ, философски късчета красота в стихотворението ти намерих,Дочка!
Приеми моите поздрави и усмихнат ден! -
"Надеждата за лято щом заспи
сънува кълновете как се удължават
и как припяват между тях щурци." ! -
А има есени красиви,
обсипани с любов и злато.
Обидата не ти отива,
Пусни по време - полегато,
отминалите зли чернилки,
душата птича е хранилка...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
