21.01.2025 г., 11:35

Дар

416 0 0

Недей от самотата си да бягаш!

Недей дори да те боли.

Защото самотата е награда.

Наследство е на силните. Помни!

 

Ще кажат купчината хора,

които неразделни са дори за час

- Тоз е луд и без умора

да е сам. Това не е за нас.

 

Сигурно е толкова трудно

да бъдеш сам и да живееш така.

Навярно дори си е лудост.

А ние нека сме заедно с чаши в ръка.

 

Вдигаме наздравици, веселие, песни

и така чак до зори.

Така нощите ни са лесни,

Но през деня (нека е тайна) май сме сами.

 

Но аз ще ти кажа някаква мъдрост:

-Тоз който си мрази самотата

Му липсва всякаква твърдост

и също тъй си мрази и свободата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...