Дар
Аз знам, че всеки миг е дар
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става,
по-малко вече е потребно
и гали изгрева, не обещава
и всичко сякаш е последно.
Смъртта не ми е чужда,
но стискам здраво за ръка
деня. И имам още нужда
да го посрещна сутринта.
А всяка сутрин ме поглежда
и тихо, тихо благославя,
отваря ми простор с надежда
и пред вратата ме оставя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
