22.08.2013 г., 14:31

Дар от природата

975 0 5

Дар от природата

 

Очите ù -  искрящи бисери, сапфирни,

от мен безкрай жадувани и всеобширни!


Косата ù - лешникова градина, ухаеща,

да я вдишам силно с въздишка нуждаеща!

   

Устните ù - сочни вишни, неоткъснати,

да ги вкуся страстно, в моите пропуснати!


Ръцете ù -  крехки  клонки, брезови,

да ги сключа нежно в мъжки окови!


Раменете ù -  изваяни камъни, гладки,

да ги обгърна страстно в ласките сладки!


Бедрата ù -  шоколадови бадеми, заоблени,

да ги погаля меко с мъжките длани огнени!


Нозете ù -  прохладна мента, ароматна,

да ги докосна леко, чрез целувка благодатна!


Мисълта ù -  бурна  музика, сияйна,

да я засвиря с мойта мисъл всеотдайна!


Сърцето ù - забързан ритъм, вълнуващ,

да го спечеля вечно по начин бленуващ!


Душата ù - пулсираща поезия, естествена,

ЖЕНАТА дар е от природата божествена!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...