Сърцето ми, на две е разделено.
Половината, за тебе отредих.
За тебе, скъпи, близък и далечен,
любов-надежда с радост подарих!
Приемаш ли подаръка ми, мило?
Знам! Тежко бреме е това!
Сърце тъй рядко се дарява!
Но изборът е твой! Или съдба?
Във него спомени съм скрила.
Откраднатите мигове. Сълза.
Но ако от болка дотежи ти,
върни, го скъпи! Без вина!
© Таня Мезева Всички права запазени