Дари ми вяра
1K
0
2
Наречи ме в сън за щастие,
сложи ме под стъкло,
обгради в диаманти мечтите ми,
предпази ме от зло!
На пиедестал божествен издигай ме,
сравни със бяла зора,
с благословенното дишане,
кажи ми колко съм добра!
Изгради ме в илюзии,
в ярки заблуди, ти още вярваш ми,
надежди даваш си,
мислиш, че целувам пеперуди!
Но погледни ме за миг,
но истински, не през призма фалшива,
аз родих се в мъртва утроба
и днес съм полужива!
Не съм сън за щастие,
а кошмар оцветен и дълго сънуван,
с течаща отрова във вените,
в жарава гореща боса танцувам!
Не, не вдъхвай в косите ми,
не са с аромат на теменуги,
на плесен ухаят, но тебе омайват,
не вдъхвай в тях, упояват!
Не гледай в очите ми - няма изумруди,
а огъня в тях от грях е събуден,
сътворена съм от страх и ужас,
окъпана в сълзи и болка... не си ми нужен!
Но не си отивай, в мен нещо ти намери,
дари ми за миг щастие, отпращам те,
защото за теб ме боли,
не се научих да дарявам друго освен сълзи!
Виж ме... колко съм грешна,
не се ли за миг отврати,
леглото ми е покрито с пера
от ангели и гнила надежда в устните ми шепти!
Не заслужавам аз да те имам,
ще те превърна в звезда,
щом към черен мрак погледна,
да те видя и може да се възродя!
Ако глава надигна след поредното прераждане,
ще търся теб, звездице моя,
ще бъда бяла, като зората,
ще те обичам и ще се превърна в щастие!
Тогава може би свободна,
тиха до теб ще пристана,
ухаеща на теменуги,
танцуваща с вятъра!
сложи ме под стъкло,
обгради в диаманти мечтите ми,
предпази ме от зло!
На пиедестал божествен издигай ме,
сравни със бяла зора,
с благословенното дишане,
кажи ми колко съм добра!
Изгради ме в илюзии,
в ярки заблуди, ти още вярваш ми,
надежди даваш си,
мислиш, че целувам пеперуди!
Но погледни ме за миг,
но истински, не през призма фалшива,
аз родих се в мъртва утроба
и днес съм полужива!
Не съм сън за щастие,
а кошмар оцветен и дълго сънуван,
с течаща отрова във вените,
в жарава гореща боса танцувам!
Не, не вдъхвай в косите ми,
не са с аромат на теменуги,
на плесен ухаят, но тебе омайват,
не вдъхвай в тях, упояват!
Не гледай в очите ми - няма изумруди,
а огъня в тях от грях е събуден,
сътворена съм от страх и ужас,
окъпана в сълзи и болка... не си ми нужен!
Но не си отивай, в мен нещо ти намери,
дари ми за миг щастие, отпращам те,
защото за теб ме боли,
не се научих да дарявам друго освен сълзи!
Виж ме... колко съм грешна,
не се ли за миг отврати,
леглото ми е покрито с пера
от ангели и гнила надежда в устните ми шепти!
Не заслужавам аз да те имам,
ще те превърна в звезда,
щом към черен мрак погледна,
да те видя и може да се възродя!
Ако глава надигна след поредното прераждане,
ще търся теб, звездице моя,
ще бъда бяла, като зората,
ще те обичам и ще се превърна в щастие!
Тогава може би свободна,
тиха до теб ще пристана,
ухаеща на теменуги,
танцуваща с вятъра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
