yulia (Юлия Работова)
49 196
14.10.2009 г., 1:07 ч.

Дарил си ти усмивка 

  Поезия » Бели стихове
598 0 3

Плача! - е новото ми аз

или познатото от вчера.

Аз вечно страдам,

правя драма

все не зная –

как?! Защо!?

 

Жена съм,

с туй се оправдавам,

лъжа е,

че преигравам.

Терзая се

и страдам,

но всичко

е безмислено.

 

Остава само

миг лъжовен,

измяна подла,

тяло и Душа -

все са чужди.

 

Ранени страдат,

не са си близки

Ридаят за чувства,

а бягат от тях!...

Крадат си всеки миг

и плащат със сълзи

за това, че все ги боли.

 

Толкоз прости са нещата

и всичко свършва в миг.

Щом споменът остане

с горчилка  във душата.

 

Дарявайки тази  усмивка,

душата изгарям на клада...

 

© Юлия Работова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??