Дарил си ти усмивка
Плача! - е новото ми аз
или познатото от вчера.
Аз вечно страдам,
правя драма
все не зная –
как?! Защо!?
Жена съм,
с туй се оправдавам,
лъжа е,
че преигравам.
Терзая се
и страдам,
но всичко
е безмислено.
Остава само
миг лъжовен,
измяна подла,
тяло и Душа -
все са чужди.
Ранени страдат,
не са си близки
Ридаят за чувства,
а бягат от тях!...
Крадат си всеки миг
и плащат със сълзи
за това, че все ги боли.
Толкоз прости са нещата
и всичко свършва в миг.
Щом споменът остане
с горчилка във душата.
Дарявайки тази усмивка,
душата изгарям на клада...
© Юлия Работова All rights reserved.
