Давам ти себе си
Храня вятъра
с тишини, с мълчания
и с мисли разпилени.
Препъвам времето,
боря страхове.
В битката с живота
винаги губя мечти.
След болката
остава сълза,
тогава се събирам
със себе си.
В един стих
и в една октава.
И обичам!
Тях ти давам,
давам ти себе си...
Ето ме, обичай ме!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов Всички права запазени