Давам ти себе си
Храня вятъра
с тишини, с мълчания
и с мисли разпилени.
Препъвам времето,
боря страхове.
В битката с живота
винаги губя мечти.
След болката
остава сълза,
тогава се събирам
със себе си.
В един стих
и в една октава.
И обичам!
Тях ти давам,
давам ти себе си...
Ето ме, обичай ме!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
