Дъждовен контрапункт
МЪЖЪТ В БИСТРОТО (Васил Иванов):
Денят бе слънчев, топъл, беше май.
Бистрото ме покани най-учтиво.
От кошница в далечния му край
фиксираше ме котка мързеливо.
Отпивах ароматното кафе
и токчета пробиха тишината.
Очи зелени, устни кадифе,
изваяна, единствена – Жената!
Приседна с елегантен маниер.
Краката – магистрали към безкрая.
Мига записах в златния тефтер.
Забравих и да дишам, ще призная.
Божествено за погледа на мъж.
Кафето ми на практика изстина.
Дочу се гръм. Внезапно плисна дъжд.
Какъв плесник за цялата картина.
Чадърът и разцъфна като мак.
Съвсем за миг и мярнах жартиера.
Бедрата и полюшваха се в такт
и с грация на гъвкава пантера.
Валеше. Да помръдна не посмях
и гледах как си тръгва безвъзвратно.
На стола и самотен завидях,
че бе я приютил, макар за кратко.
*****
КОТКАТА ОТ КОШНИЦАТА (Жени Иванова):
Ах, този тъй внезапен топъл дъжд
с прозрачни стъпки мина на зелено
и сякаш, че до лудост влюбен мъж
в косата ѝ заплете пръсти смело.
Поръси дребни капчици роса.
Чадърът беше гневен. До червено.
И в усета за нейната ръка
събрана беше цялата вселена.
Събрана беше в топлата ѝ длан,
в извивката на млечната ѝ шия,
в усмивката, в малиновия гланц
и всъщност в аромата на магия.
Преследваха я мъжките очи,
препъваха се в стройния ѝ глезен –
една жена в дъждовните коси
превърна всеки първи мъж в неверен.
*****
По картината на Ardiansyah Putra
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
