19.02.2012 г., 14:56

****

788 0 0

 

               ***

А тъй бих искал

като в топла хавлия след баня

да потъна в уюта на твоята прегръдка,

хапка по хапка с любов да те храня,

да те изпивам с устни глътка по глътка!

 

 ***  

 

Да те докосна,

дори със полъха

на стих не смея -

магията ще разваля.

Твоята душа лирична

в мене вече затрептя!

ТИ нужна си ми всеки ден -

слънчев лъч за мене отреден.

Не на мислите във плен,

а винаги да си до мен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АНГЕЛ САВОВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...