Feb 19, 2012, 2:56 PM

****

  Poetry » Love
787 0 0

 

               ***

А тъй бих искал

като в топла хавлия след баня

да потъна в уюта на твоята прегръдка,

хапка по хапка с любов да те храня,

да те изпивам с устни глътка по глътка!

 

 ***  

 

Да те докосна,

дори със полъха

на стих не смея -

магията ще разваля.

Твоята душа лирична

в мене вече затрептя!

ТИ нужна си ми всеки ден -

слънчев лъч за мене отреден.

Не на мислите във плен,

а винаги да си до мен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АНГЕЛ САВОВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...