На пътища много в пресечната точка

сама се намирам във този момент,

по кой да поема, желая отсрочка

за избора труден, поставен пред мен.

Решение няма за всички проблеми,

целта е далечна, цената висока...

Със крачки ту малки, ту твърде големи,

безцелно се лутам в неясна посока.

Вървя уж направо, обаче се връщам,

във кръг омагьосан заключена вечно,

затварям се в спомени, тъжно прегръщам

мечтите, погубени най-безсърдечно...

Все роли играя, на силна се правя,

добре заблуждавам с усмивка щастлива,

но, щом съм сама, няма как да забравя

каква съм отвътре - кристално чуплива!