* * *
На пътища много в пресечната точка
сама се намирам във този момент,
по кой да поема, желая отсрочка
за избора труден, поставен пред мен.
Решение няма за всички проблеми,
целта е далечна, цената висока...
Със крачки ту малки, ту твърде големи,
безцелно се лутам в неясна посока.
Вървя уж направо, обаче се връщам,
във кръг омагьосан заключена вечно,
затварям се в спомени, тъжно прегръщам
мечтите, погубени най-безсърдечно...
Все роли играя, на силна се правя,
добре заблуждавам с усмивка щастлива,
но, щом съм сама, няма как да забравя
каква съм отвътре - кристално чуплива!
© Ангелина Трифонова All rights reserved.
