7.05.2007 г., 16:46

***

1K 0 10

Любими мой, където и да си сега,
аз чакам те и знам, че ти ще дойдеш,
че няма пречки... няма сила във света,
която да надвие Любовта...

Когато видя те, ще те позная
и на съмнението място не ще дам -
в сърцето си аз вечно съм те носила...
и твоят образ има място там.

И цялото ми същество ще затанцува,
и ще запее моята душа...
Аз все за тебе мисля и бленувам -
усещаш го, аз вярвам във това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...