May 7, 2007, 4:46 PM

***

  Poetry
1K 0 10

Любими мой, където и да си сега,
аз чакам те и знам, че ти ще дойдеш,
че няма пречки... няма сила във света,
която да надвие Любовта...

Когато видя те, ще те позная
и на съмнението място не ще дам -
в сърцето си аз вечно съм те носила...
и твоят образ има място там.

И цялото ми същество ще затанцува,
и ще запее моята душа...
Аз все за тебе мисля и бленувам -
усещаш го, аз вярвам във това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....