Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
14.06.2009 г., 18:31 ч.

Де да можех... 

  Поезия » Любовна
615 0 7

 

Защо не мога да съм като риба,

да плувам и да дишам със хриле,

до дъното студено, но красиво,

в карибско синьото му небитие.

 

Да можех да преследвам „скришом” кораби,

да чувам всеки ден моряшки писъци,

да видя на света аз всички острови

и на всеки да придам по капка смисъл.

 

Да можех да съм бърз като пъстърва,

да можех да не мога да потъна,

дори да съм ранен и паднал кървав,

да шепна името ти... с нежни думи.

 

Но как тогава аз ще те прегърна?

Аз искам по-добре да бъда себе си,

и облика човешки да си върна,

лицето ти поемайки в ръцете си...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ваня не смятам че този стих е мерило. Той изобщо не е от най добрите ми, при все че е писан преди време.
  • Браво!Набираш скорост и това е чудесно. Само се дръж здраво за земята, защото ако се откъснеш от нея,има опасност да изгубиш посоката!
  • Млад си, неподражаем, но работи още за формата...
  • Благодаря , но си мисля че това публикуване тип "юруш на маслините" не е особенно положително, при все че повечето хора няма да могат да прочетат това което набързо е преминало през ситото на многото стихове.

    Но редакторите са прави че има хора които ако те харесват, така или иначе ще те четат.
  • Младежо, прочетох с удоволствие!
  • Благодаря Люси!
  • Приятно е да се четат твойте уникални стихове...
Предложения
: ??:??