Де да можех
Де да можех с лека ръка
да махна небрежно на всичко
без да ми пука. Просто така.
... Едва ли подобен портрет ми прилича.
Де да можех като много мъже
одрезгавели пияните думи
да ги вържа в здраво въже
и с псувня да ги хвърля върху ви...
Де да можех във менгеме
да стисна душата на звяра...
Но не мога, затова все ще боде
всяка истина в мене покарала.
Де да можех жестоко в двубой
да се хвърля с всеки неверник...
Но няма в мене подобен герой
и все не успявам да бъда модерна.
Де да можех да тресна юмрук
в челюстта на всеки мерзавец,
щях да зная защо съм ви тук,
а не да нося небета и здравец...
Де да можех! Но не мога! Уви.
Мога само до смърт да обичам.
Само толкова. Затова, дъще, ти
го стори. Ти си мъжко момиче!
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Болката ни прави силни, страхът - безстрашни..., често мразим най - силно тези, ...които най - много приличат на нас и нараняваме най - силно онези, които най - много обичаме... Учим се да живеем заедно, но умираме сами... И вечно търсим смисъл в безсмислието..
-
Прекрасно
-
По-правилното е :"Де да исках !" Поздрав за готиния стих!
-
и мъжките момичета едва ли ще могат...
можем само до смърт да обичаме...
Миглена, много ме развълнува..
сърдечен поздрав за великолепния стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
