Де да можех
Де да можех с лека ръка
да махна небрежно на всичко
без да ми пука. Просто така.
... Едва ли подобен портрет ми прилича.
Де да можех като много мъже
одрезгавели пияните думи
да ги вържа в здраво въже
и с псувня да ги хвърля върху ви...
Де да можех във менгеме
да стисна душата на звяра...
Но не мога, затова все ще боде
всяка истина в мене покарала.
Де да можех жестоко в двубой
да се хвърля с всеки неверник...
Но няма в мене подобен герой
и все не успявам да бъда модерна.
Де да можех да тресна юмрук
в челюстта на всеки мерзавец,
щях да зная защо съм ви тук,
а не да нося небета и здравец...
Де да можех! Но не мога! Уви.
Мога само до смърт да обичам.
Само толкова. Затова, дъще, ти
го стори. Ти си мъжко момиче!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
