Де факто
С непораснали никога бледи мечти,
с незаченати още копнежи,
цял живот към финала бездушно вървим,
без значителна цел и стремежи.
И макар че по пътя ни няма знак „Стоп!”,
някой утре орязва ни дните.
Ритуал. Тишина. И във пресния гроб
ляга детският труп на мечтите.
И набожно промълвяме: „Бог да простù!...”
Щом измолваме прошка със кръста,
в рова себе си виждаме - няма мечти!...
И сме в примка на дяволски пръстен...
Че каръка, си мислим, погребан е в нас -
за голямата цел ще живеем!
И наивно очакваме всеки нов шанс,
а де факто сме мъртви и тлеем!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
