Kато сън пред мен се ти яви
и стопли изстиналите ми гърди,
сърцето бие лудо, сякаш всеки миг ще спре,
а свежи глътки въздух пълнят белите ми дробове.
Снага тънка като на бреза,
усмивка жива като пролетни цветя,
в косите играе слънчевата светлина,
а душата чиста е като момина сълза.
Кратък поглед и скритата усмивка,
стъпил на земята, усещам как ще литна,
но тръгваш си или се събуждам
и мислите за теб отново аз прокуждам...
© Радостин Всички права запазени