Kато сън пред мен се ти яви

и стопли изстиналите ми гърди,

сърцето бие лудо, сякаш всеки миг ще спре,

а свежи глътки въздух пълнят белите ми дробове.

Снага тънка като на бреза,

усмивка жива като пролетни цветя,

в косите играе слънчевата светлина,

а душата чиста е като момина сълза.

Кратък поглед и скритата усмивка,

стъпил на земята, усещам как ще литна,

но тръгваш си или се събуждам

и мислите за теб отново аз прокуждам...