3.09.2009 г., 0:24

Деца

377 0 1

Тъга цари навред,
в хорските очи чете се,
навъсени лица,
печал, тъга.
Дечица плачат без вина,
оставени на произвола,
захвърлени без обич,
топлина и ласка.
Детската душа кoпнее
да има мама, тати,
малко топлина,
протегнала ръчички,
търси
нечия топлина.
През сълзи моли се
за обич,
посреща само
ядове, печал.
Вълшебна фея наблюдава
детските души,
с вълшебство ги обгражда,
бърше техните сълзи.
Топлина раздава даром,
мечти политат във простора,
засияват техните лица.
Радост, глъч ехти,
заиграват се със клечка,
бягат, гонят топка,
денят усмихнат си отива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жан Валжан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...